Днес реших да опиша впечатляващата гледка , която се разкрива пред мен всеки ден. Центъра на София. Невероятен.Завладяващ.Омагьосан и забулен от нежно докосваща ноздрите пелена.Макар усещането й да е едва доловимо , то определено натрапва с присъствие , но не и за масата , която ври и кипи под него. Не прави особено впечатление с приятния си гъдел на тези , които я създават. Там под нея те се чувстват защитени от бляскащата светлина на слънцето и гротеското отражение на синия лазур. Задоволили дребните си потребности , затлъстели марионетки , насадени като в грохнали камионетки , кръжат непрестанно из криволичещите улици в търсене на нищото. Те творят. Да те са творците на бъдещето.Това бъдеще , което всъщност е на техните "здрави" деца.Как всичките имат коли?!Защо дори до кварталната бакалия отиват със тях?!Как в едно семейство вече има по няколко автомобила?!Нали сме последни по доходност в Европата! А и цените на горивата са високи! Но да , разбира се това са дребни , незначими нещица в живота на творците , които не могат да смутят или прекъснат великото изкуство. Изкуството да ваяш смог !