Да си българин ... да обичаш това парче земя...но да мразиш Бай Ганьовците дето управляват... кажете ... това какво е ? Ето Г-н Вазов с главно Г и главно В какво е написал в далечната 1915 г. относно "братска" сърбия (с малко "с").

Пиянство в Белград

Когато кървава България на кръст
щастливо в Букурещ бе прикована,
велико в Белград тържество настана -
триумфът див на утолена мъст.
И чу се вик: Осанна! Пийте, орли наши!
Опасний лъв пребихме, като пес -
Велика Сърбия възкръсна днес,
    дигнете пълни чаши!

Ех, българи, потънахте във срам!
Надменната ви слава в прах видехме -
Как? Вашта слава? Тя дължи се нам!
Не ний ли Одрин с пристъп го превзехме?
Не сръбский меч ли при Люлебургас
и при Чаталджа блескаше тогаз?
А Булаир? А Стамбул кой уплаши?
    Дигнете пълни чаши!

Как? Македония - на вас? Скандал!
Та тя е сръбска, и от памтивека -
откакто Бог създаде человека.
Та наший Самуил е там владял!
Но всички сръбски синове добри
безбожно, подло ги побългари
чрез злато и лъжи екзарха ваши!
    Дигнете пълни чаши!

Сега и ний с покана или с бич
от кривият им път ще ги отвърнем,
на всякой ов ще да прикачим ич
и в прави сърби пак ще ги обърнем.
Па имаме и други средства йощ
за всички якоглави бугараши:
изгнание, затвор, куршум и нож.
    Дигнете пълни чаши!

Мълчете! Ний ви даже правим чест,
търпейки ви на сръбска почва днес.
Да, сръбска почва!... Във София още
не спят ли Милутиновите мощи?
Нали при Янтрините брегове
Душан си пиял белото кафе?
Отвъд са само черни бугараши.
    Дигнете пълни чаши!

Но чакайте, ще ви покажем вам:
ний скоро вашто царство, вашто име,
до днес търпени за славянски срам,
от картата съвсем ще изличиме,
и сръбската гранйца ще опре
на изток чак във Черното море -
това и бабичките знаят наши...
    Дигнете пълни чаши!

И после - тако ни свети Илия -
предела си ще тикнем по-далеч,
до сръбска Пеща - не, дори до Беч!
И швабский цар ще роб да фанем ние
та тук чибучката на Петра наши
да пали коленичил... Да живей
Велика Сърбия! Но вино, вино, хей!
    Налейте пълни чаши!

"Па шта си ти?"

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.

Па шта си ти?". На български означава "Какъв си ти?". Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче.

 

Националист - да! И в това няма нищо лошо!