Прочетен: 811 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2007 15:56
Днес реших да си отговоря на няколко въпроса след като неведнъж ми се е случвало да присъствам на разговори в които са зададени.Разбира се отговорите са израз на моите скромни и не толкова скромни, лични и неангажиращи никой и с нищо разсъждения.С това изрично уточнение , целя да не засегна някой от читателите , като същевременно защитя своите позиции по съответните въпроси.Ще започна със следния въпрос , чийто отговор най-ревностно съм защитавал в не една „битка”, а именно:
Има ли еволюция – произлезли ли сме от маймуни ?
В ожесточените спорове винаги съм отстоявал със отговора , че ние не сме плод на времето , а сме си една по-успешна версия на биологически робот създаден от извънземен разум.Като несполучливи такива опити съм визирал човекоподобните маймуни , което е представлявало отговор на задавани ми въпроси - „защо толкова приличаме на тях?”.А защо не задаваме въпроса – „защо те толкова приличат на нас и защо не се забелязва някаква еволюция при тях , както и при нас самите ?”.Нима тя е завършила и край – това са и последните резултати?Не мисля !Защо да не приемем , че в зародишния си етап човек наподобява други форми на живот понеже те са били част от опитите му за създаване. Човек би се видоизменил – например в условия на продължителна безтегловност , макар ,че това са само недоказани предположения.... и това по скоро ще е вид човешка мутация в условия далечни от тези , в които живеем сега и то на земаята.Тук всичко е такова каквото е било в първоначалното си дефиниране направено от високо развит разум.И още ... ще подкрепя тезата си с това ,с което правим самите ние – човеците.Нима с развитието на науката не сме постигнали резултати като тези да клонираме, да създаваме изкуствен интелект , изкуствени човешки органи , които функционират досъщ като естествените и много други.Тези постижения ни дават възможността да направим първата „версия” на робот или дори повече.Същество , което да бъде самостоятелна единица.И тази версия след време ще се изроди в други много по-съвършени ,като обусловят един процес силно наподобяващ създаването на сегашния човек и първите неуспешни опити в лицето на маймуните.Ще завърша твърдението си с това ,че в много от творенията или събитията показани във фантастичните филми от миналото сега виждаме настоящето.Въпрос на време е да сътворим робот механичен или биологичен , който да се самовъзпроизвежда и да сметне в някой момент ,че ние сме по низши от него!
Има ли господ ?
По скоро има живот на още стотици планети отколкото господ...Изобщо религиите изключая будизма са създадени единствено с цел по лесн ото манипулиране на простолюдната масата.За това религията е била неизменна част от управлението на държавите... но всичко е временно и времената на заблудите все повече остават в миналото и все повече хора започват да го проумяват
Има ли си всеки човек съдба ?
Не. Човек сам определя събитията в живота.
По интелигентен ли е мъжа от жената ?
Този въпрос почти винаги е водил до нечие неудовлетворение и редица други въпроси.Дали по големия капацитет на мозъка значел и по-високо качество или по-скоро не?Принизена ли е същността на жената със думите от фентъзи писанието наречено „Библия” , че била създадена от реброто на Адам?Почти винаги чувам ,че във възловите периоди от развитието на човечеството , жената не е имала възможност за изява и право на глас.Но това не е така и ще дам пример с жени от древността. В древен Шумер Ен Хеду Анна e първото женско име, записано в историята на техническите науки. Горе долу по същото време, в източната част на Азия, първата императрица на Китай - Ши-Линг Чи (2640 пр.н.е.) открила тайната на тъкането на коприната, докато наблюдавала копринените буби в градината си. В древна Индия живяла една жена философ на име Маритрайе споменавана с уважение във Ведите. В древен Вавилон ще срещнем името на Тапети-Белатикалим (1200 пр.н.е.) - известна като алхимик-парфюмерист. Санскритската ведическа литература споменава Лилавати като уважавана жена естествен философ и откривател на математиката. В Гърция жената на Питагор - Теано и нейните две дъщери управлявали училището на Питагор след смъртта му. Теано написала трактати по математика, физика, медицина и детска психология.Аглаонике , известна още като Аганике от Тесалия се цитира като първата жена астроном в древна Гърция. Еврейката Мария живяла в Александрия е открила формулата на солната киселина. Тя изобретила много пособия за съхранение на химикалите. Едно от тях, все още познато като банята на Мари и е прототипа на съвременния дестилатор. Хипатия Александрийска била позната повече с работата си в областта на математиката, отколкото в областта на астрономията и най вече с идеите си за коничните сечения, открити от Аполоний. Тя издала труда: „За конусите на Аполоний", в който описва разделянето на конусите на различни части чрез равнина. Тази концепция доразвива идеята за хиперболите, параболите и елипсите. От изброенето до тук се вижда , че жените са имали възможност за изяви още от дълбоката древност.Ако с времето оправдаем негръмките имена на личности от женски пол сравнени с такива като на Аристотел , Питагор , Да Винчи , Айнщайн , Нютон , Ван Гог или Чърчил , защо сега след толкова години на женска свобода и гластност не забелязваме техни открояващи се представители.Творци , художници , учени и политици.В тези най-висши области определящи възможностите на човешкото мислене , преобладава мъжкото съсловие.Вярно – жени добри политици и учени има , но колко са те в сравнение с мъжете.И защо мъжкото въображение на художници и музиканти остава недосегаемо на върха както в миналото ,така и днес. Не е коректно да се изтъква като причина за това и детеродните и след родилни качества на жените.След като намират време да ходят на козметици , фризьори , фитнес и спа центрове , магазни и кафенета , значи биха могли да намерят време или да заменят това което губят за тези неща за собственото си развитие в научни или други области.Могат да се посочат и достатъчно на брой семейни жени успели да съчетаят родителските с научните или политически анганжименти.И все пак броят им е незначителен спрямо този на мъжете.Отговорът се крие в това ,че жената си е едно цвете , което изисква да се поддържа.На него не му е нужно нищо друго освен да бъде красиво ,ароматно, нежно с други думи очарователно пленително.И това най-вече го осъзнават самите жени.Откъдето произлиза и следващия въпрос :
По силния пол ли са жените?
Разбира се че са по - силния пол от гледна точка на това ,успяват ли да постигнат целите си и по какаъв начин.С характерните женски прийоми с подчертан сексуален характер , жените несъмнено успяват да реализират дори най-невероятните си желания във всяка една област дори ако трябва да ги приложат върху друга жена.Именно тези невероятни способности , определят това , жените да не се сприятеляват помежду си .Защо и е на една жена да има приятелка като може да постигне всичко и сама? А и няма да се налага накрая да поделя плячката , което единствено би довело до ожесточена борба , в която риска да се повредят маникюрите и прическата е доста висок.Но да не забравяме ,че сред мъжете има вълци единаци , които трудно се поддават на женски манипулации и не рядко разбиват съцата и амбициите на нежната част от човечеството , което води до изричането на култовата реплика :
Всички мъже са еднакви?
Това е толкова вярно и невярно , колко е вярно и невярно за жените.Разликата е в изричането й.Всеки мъж би могъл да произнесе ,че всички жени са еднакви , но не го прави понеже има достойнството да премълчи дадена загубата или неуспех.Жена ,която не е успяла да осъществи желанията си спрямо един мъж или след като се е почувствала използвана от него ,неменуемо произнася прословутата реплика , като че ли все едно се крие зад нея или търси някакво успокоение.Разбира се при успелите жени нещата стоят на противоположната страна.Те се радват на постиженията си и не търсят сламка , за която да се заловят.Не искам от написаното да излиза ,че все едно съм женомразец , защото това изобщо не е така.Жестоко обичам жените , но понякога и жестоко се отнасям с тях , което определено ме причислява към числото на онези дето са еднакви!Като стана въпрос за обич не може да не задам следващия въпрос :
Кой обича повече жената или мъжа ?
Тук нещата са малко относителни според мен , понеже хората притежават строга индивидуалност , но като цяло ми се струва ,че женската обич спрямо тази на мъжете изглежда направо фанатична та чак фантастична.Убеден съм ,че ние не се различаваме много от животните в природата т.е. борбата на най-силния и достоен мъжки индивид да посее семето си колкото може на повече места.Тук жените би трябвало да ме подкрепят с оглед на това колко често са били само сексуален обект и нищо повече от страна на мъжете.Мъжа търси завоеванието ръководен от авантюристично - първичната си природа.За жената е валидна сентенцията „..влюбена и загубена” веднага след първата романтична среща , пък било то и не гореща. Няма спор за мъжа колкото повече в тефтерчето , толкова повече самочувствие.При жената нещата не стоят точно така. Тя обича всеки път и истински , макар понякога закратко. Не всеки мъж е атлет или поет , но секса без чувста за повечето е с приоритет . Да това е само спорт , емоции и никакви чувства до момента в който не срещне жената с главно Ж . Тогава този спор може да се развихри с нова сила.Тук бих искал да вмъкна един стих на Христо Фотев от който може да проличи или не чувствата на един мъж към жената:
Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте! Аз бях готов!
Готов бях за живота и думи -
узрял за вашата любов...
Срещу ми - с някакво метежно
мълчание, с камбанен звън...
Как страшно светеха - и нежно -
гърдите ви от сол и сън!
Как остро в гърлото ми - мощно -
трептеше крехкият ви смях!
Със всяка фибра - денонощно
ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила
лицата ви - но всеки дъжд
ви блъскаше със страшна сила
в живота ми на странстващ
мъж!
Обичам ви - и в нощи тъмни,
и в светли дни, обичам аз
ръцете ви, бедрата стръмни -
тревистия ви тъмен глас!
Докрай - през всичките сезони
и възрасти... Ах, как блестят
коремите ви - златни брони
срещу самата моя смърт!
И всичко - дрехи, нокти, бреме,
прически, накити и срам,
и страх, и смелост - дълго време
съм бил моряк, войник и сам!
О, страшен мъжки свят - и силен!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен...
Умирам аз без вкус и цвят
и викам яростно - спаси ме!
И вий - коя? Не помня аз!
Приемахте вий мойто име
във своя милосърден глас!
И моя страх... За да изтрая,
вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете - всичко ще призная -
аз бях по-груб, по-лош, по-слаб -
мъж винаги... Благодаря ви
за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави!
И хубави... Вървете вий
докрай през всичките сезони
и възрасти... И да блестят
коремите ви - златни брони
срещу смъртта на този свят!
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов...
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!
