От мен читателя - за теб читателю .... с оглед на дългото време ,през което само четях какво ли не и къде ли не , реших ,че кратка ретроспекция на едно битие ,изпъстрено от богатата палитра от къде по-светли , къде по мрачни цветове ,би била от най-голяма полза .....полза разбира се за самия мен.Спомени запечатани като фотография на времето , в началото съвсем простовата черно - бяла , тъй както и самите спомени от черно-бялото време .... така простички  .... определени от наивното безгрижие.Разглеждам ги така подред ... сякаш са маркирани от дата в долния десен ъгъл , но това е само привидно .... в същност датите са разбъркани хаотично като току що изсипан от плика пъзел....но това е без значение ... важното е че ги има!

Спомен .... за две усмихнати личица с грейнали усмивки - от щастие ... непринудено , неподправено савсем чисто като планинско изворче.... четири черни очи впиват дълбоко два любопитни погледа ,търсещи единствено следващото непознато нещо от заобикалящия ги свят....две главици с еднакво дълги косици на мен и моята по-голяма сестра ....

Спомен .... за летните  почивки на море и планина ние четиримата - с майка и татко....за нетърпеливостта която ни държеше будни по-цяла нощ преди утрото когато заминавахме и заспивахме на задната седалка и самоделната кора на задния розорец на комбито....голямата вода и  безбройните песъчинки...малките вкусни пици и вечерните крясъци на гларусите....

Спомен .... за  зимните  вечери край печката когато нямаше ток , съзерцавайки отражението на малкото пламъче в тавана и бездиханната тишина прокрадваща се сред мрака

Спомен ... за веселите дни в училище , за порива да се отличиш от останалите си съученици ... единствено чрез знания и постижения в часа по физическо възпитание ... за тъжните и неоринтирани погледи в последния учебен ден преди голямата лятна ваканция

Спомен ... за любимите ми баба и дядо ... на село... на село всяко лято .... спокойствието ... тревата .. животните ...безкрайните игри с децата като мен до сред нощ ... забравили за храна и сън... за врабеца който погребах след като го уцелих с прашката си и за следващия , който баба ми опече по мое настояване за да го изям...

Спомен ... за колелетата с които можехме да ходим навсякъде и ни позволяваха да правим набези по дворовете във вилната зона , за да се натъпчем с ягоди или череши до насита

Спомен ... за първия ми нощен риболов с приятел на брега на голямата река и безбройните шумолящи стъпки на дивеч отиващ на водопой , които караха сърцето ми да замира и същите тези стъпки , на които не обръщах никакво внимание на следващите риболовни нощи

Спомен ... едно друго училище в един друг град... нощите които не се прибирах в квартирата прекарани по дискотеки и къде ли не в търсене на нови приятели....депресията която ме обхвана от липсата на старите приятелите...първото момиче ,на което бях привлякъл вниманието и първото такова което привлече моето ... новите усещания и преживявания от които не можех да заспивам

Спомен ... за пиянството на един младеж и омразата към алкохола след него... първата цигара и приповдигнатото ми самочувствие ... аз съм голям ... вижте... 

Спомен ... за трудните моменти в казармата поради това ,че не се подчинявах на заповеди

Спомен ... за първите ми стъпки в големия град... аз съм тук ...дойдох да го превзема ... поредната работа , на която не ми е платено... едно миловидно девойче и грижата за нея ... имам работа - вече мога да уча висше...

Спомен ... за внезапната загуба на най-обичания от мен - дядо ми.

Спомен ... за едно море като двойка ... една година без нея  и едно чудо което промени разбиранията ми човешката същност...

.... Тук разбирам ,че фотосите запечатани в съзнанието ми стават толкова много ,че би ми трябвало толкова време да ги разгледам ,колкото е минало за да ги създам....

 ВРЕМЕ - Pink Floyd

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа. 

    превод Петя Дубарова